Psalms 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и си ме познал.
2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.
4 Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.
5 Ти си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си.
6 Това знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.
7 Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 Ако взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,
10 и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.
11 Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ,
12 то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.
15 Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им!
18 Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе.
19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.
21 Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги смятам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми;
24 и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път.